Лято е, но не точно сега се чудя на къде, а така ми се иска да съм птица и да летя, но уви аз съм човешко създание.  По някога си мисля, че хората са страни, то иа аз не съм нормана според много от тях сигурно. Но ........ 
Живеем в Свят, а той объркан. Как обичам сутринте. Когато в къщи е тихо, и аз  съм сама със себе си. Обичам тишината. Чудя се дали някога съм обичала шума на хората, високата музика?.Незнам обичам ритъма на големият град.
Аз обичам хаоса и забързаното ежедневие. Искам да съм като невидим герой в много отношения.